БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА, ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА, ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ
УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
КОМПОНЕНТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА ЗА ПЕТИ КЛАС
Обучението по български език в пети клас на прогимназиалния етап е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, които са предпоставка за запознаване на учениците със системата на съвременния български книжовен език и за развиване на техните комуникативни компетентности.
Учебната програма включва два модула: 1. Български език като втори; 2. Български език като роден. В първия модул учениците овладяват прагматичния аспект на езиковите категории, като основната цел е създаване на трайни навици и умения в четирите речеви дейности: слушане, говорене, четене и писане за ниво А2+ по Общоевропейската езикова рамка. Лингвистичният терминологичен апарат се овладява във втория модул.
Във връзка с развиване на социокултурните компетентности тази учебна програма представя теми и дейности, насочени към запознаване с елементите на речевата ситуация и усвояване на умения за ориентиране в нея; към осмисляне на разликата между официално и неофициално общуване; към овладяване на знания за най-общите особености на текста; към прилагане на формули на речевия етикет.
По отношение на развиваните езикови компетентности учебната програма в пети клас предлага теми и дейности, насочени към изучаване на основни езикови единици, което е предпоставка за овладяване на правоговорни, правописни и пунктуационни правила и за формиране на умения за тяхното прилагане.
В учебната програма като комуникативни компетентности се определят компетентностите на учениците да възприемат и да създават различни текстове.
По отношение на комуникативните компетентности в устното и в писменото общуване в пети клас се предвижда усъвършенстване на уменията за уместно използване на формулите на речевия етикет, за представяне и самопредставяне. Развиват се уменията за разбиране на смисъла на текст при слушане и при четене с определена комуникативна цел, за създаване на текст: текст за представяне и текст за самопредставяне, план на текст, отговор на въпрос по житейски проблем.
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО В КРАЯ НА ПЕТИ КЛАС
ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ | ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ |
---|---|
СОЦИОКУЛТУРНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ | Разбира зависимостта на езиковите средства от речевата ситуация и ги използва в съответствие с нея. Разпознава особеностите на официалното и на неофициалното общуване. Владее речевия етикет при публично общуване. Задава въпроси и дава отговори по поставена от него или по избрана от друг тема. |
ЕЗИКОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ | Разсъждава, формулира твърдения по житейски въпрос и ги аргументира. Търси, извлича, подбира и използва информация от различни видове текст и от различни информационни източници за решаване на комуникативни задачи. Разбира инструкции и работи по зададен модел в училищна и в извънучилищна среда. Познава видовете текст – описание, повествование, разсъждение. Разпознава разговорния, художествения и официално-деловия текст. Владее езикови средства, свързани с фонетични, с морфологични, със синтактични и с лексикални явления, и ги използва уместно в речевата практика. Служи си с разнообразни синтактични конструкции и синонимни варианти според целта на общуване. |
КОМУНИКАТИВНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ | Слушане Разбира, когато се говори на познати теми. Следи основния смисъл в аудио текстове със или без визуален стимул, ако темата е позната. Умее да изслушва събеседника и да сравнява различни гледни точки. Разбира смисъла на познат и на непознат текст при слушане с определена комуникативна задача. Четене Разбира писмен материал с различна дължина (50 – 80 думи), ако думите са познати. Разбира смисъла на познат и на непознат текст при четене с определена комуникативна задача. Говорене Води сравнително дълъг разговор на позната тема. Излага кратко своята гледна точка, идеи и планове. .Спазва правилата на книжовния изговор. Поставя логическо ударение, като се съобразява с определена комуникативна цел. Участва в диалог, умее да оспори мнение, различно от своето, като проявява толерантност и учтивост. Създава в устна форма: текст за представяне и текст за самопредставяне; отговор на житейски въпрос. Писане Описва места, предмети или събития с пълни и свързани изречения. Пише описания на личните си преживявания. Планира, структурира, композира и графично оформя текста, който създава. Спазва изучените книжовни езикови правила. Има правописни навици по отношение на често употребявани думи и на думи от терминологичната лексика. Редактира текст. Създава в писмена форма: текст за представяне и текст за самопредставяне; план на текст; отговор на житейски въпрос, включително на електронни носители. |
В часовете за развиване на комуникативните компетентности в компонента БЪЛГАРСКИ ЕЗИК за пети клас се предвижда работа върху следните теми:
теми | Очаквани резултати |
---|---|
Диалог. Представяне и самопредставяне | • Участва в диалог в официална и в неофициална обстановка, като съобразява своите въпроси и отговори с тези на останалите участници в диалога. • Умее да изслушва събеседника си и да оспорва мнение, различно от своето, като проявява толерантност и учтивост в общуването. • Поставя логическо ударение, като се съобразява с комуникативната цел. • Представя себе си и друг човек (включително и по електронен път) според правилата на речевия етикет. |
Отговор на житейски въпрос | • Създава в устна и в писмена форма текст, в който изразява лична позиция по житейски проблем и подбира подходящи аргументи. Умее да композира текст разсъждение в определен обем. • Използва езикови средства, подходящи за ситуацията на общуване. Редактира и оформя писмения текст в съответствие с изискванията за писмено общуване (правопис, пунктуация, графично оформяне). При създаване на устен текст спазва правилата на правоговора и поставя логическо ударение, като се съобразява с комуникативната цел. |
План на текст | • Осмисля плана като средство за ориентиране в съдържанието и в структурата на текста. • Умее да прави план на текст. • Редактира и оформя план на текст в съответствие с изискванията за писмено общуване (правопис, пунктуация, графично оформяне). |
Български език като втори (ниво А2+)
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
- Относителни и показателни местоимения
- Относителни и показателни наречия
- Изразяване на предходност и следходност на глаголното действие
- Употреба на местоимения като съюзни думи
- Употреба на че, да, какво като съюзни думи
- Употреба на наречия като съюзни думи
Български език
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
- Официално и неофициално общуване
- Речниково и граматично значение на думата
- Видове думи според речниковото им значение и звуковия им състав
- Видове думи според речниковото им значение и звуковия им състав
- Правопис и правоговор на думата в зависимост от нейния морфемен строеж
- Звукови промени. Подвижно Ъ. Непостоянно Ъ
- Изменяеми части на речта. Местоимение
- Лично местоимение. Възвратно лично местоимение
- Притежателно местоимение. Възвратно притежателно местоимение
- Време на глагола. Минало свършено време. Минало несвършено време.
- Нелични глаголни форми (причастия)
- Неизменяеми части на речта. Наречие. Предлог
- Главни части в простото изречение
УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
КОМПОНЕНТ ЛИТЕРАТУРА
КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
Обучението по литература в пети клас е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани с фолклора и с литературата и с изграждането на литературни и социокултурни компетентности на ученика.
Очакваните резултати в областта на социокултурните компетентности са свързани с различаването на основните норми и ценности, характерни за традиционната общност, както и разбирането на основни принципи и конфликти на фолклорния модел за света, проявени в словесни произведения. Тези културни специфики се очаква да бъдат съотнасяни с непосредствения жизнен опит на ученика.
Очакваните резултати в областта на литературните компетентности са насочени към разчитането на изображения на света и човека в различни като културен произход и жанр текстове – с обяснения на жанрово специфичната им структура и с тълкуване на езиково специфичните им послания. Литературните компетентности може да се изграждат на базата на посочените в програмата творби и на други тематично близки текстове по избор на учителя.
В учебната програма като комуникативни компетентности се определят компетентностите на учениците да възприемат и да създават различни текстове. Очакваните резултати в областта на комуникативните компетентности в пети клас са свързани с уменията за създаване и възприемане на реч както откъм смисловата й, така и откъм действената й страна, а също и с уменията за езиково посредничество и с интерактивните умения на ученика за културно изразяване и творчество.
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ
ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ | ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ |
---|---|
СОЦИОКУЛТУРНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ | • Различава основни ценности и норми на традиционната общност. • Определя в изучавани текстове проблеми и конфликти, специфични за фолклорния модел за света, съпоставя ги с личния си опит и обосновава позиция по тях. • Разпознава по откъс от изучавано произведение неговия автор и (заглавието на) самото произведение. • Свързва имена на герои от изучавано произведение с името на неговия автор и със заглавието на произведението. • Свързва изучавано произведение с името на автора, с жанра, с имена на герои от произведението, със сюжета и мотивите му. |
ЛИТЕРАТУРНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ | • Различава характерни особености на пространството и времето в изучавани фолклорни текстове. • Различава основни за фолклора герои и конфликти. • Тълкува образи на света в изучавани фолклорни текстове. • Познава значението на следните жанрове на словесността: вълшебна (фолклорна) приказка, разпознава техни жанрови характеристики и тълкува текстове на вълшебна (фолклорна) приказка, народна песен съобразно конкретните проявленията на жанра. • Познава значението на понятието сюжет. • Обяснява отношения между герои в изучаван текст. • Различава в приказните опозиционни двойки герои различни аспекти на фолклорния образ на човека. • Различава в изучаван художествен текст приписване на специфично човешки характеристики на животно, на предметен или на природен обект и обяснява значението им за изграждането на смисъла на (откъс от) текста. |
КОМУНИКАТИВНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ | • Създава в писмена форма трансформиращ преразказ с определена дидактическа задача. • Създава в устна форма разказ по въображение с цел да изрази творчески представи, преживявания, чувства. • Анализира и критично оценява сполучливостта на свои или чужди (в устна или в писмена форма) според осъществяването на комуникативната им задача: разказ по въображение, трансформиращ преразказ. • Спазва книжовни езикови правила. |
В часовете за развиване на комуникативните компетентности в компонента ЛИТЕРАТУРА за пети клас се предвижда работа върху следните теми:
Теми | Компетентности като очаквани резултати от обучението |
---|---|
Трансформиращ преразказ | Създава в писмена форма трансформиращ преразказ с определена дидактическа задача. Спазва книжовни езикови правила. |
Разказ по въображение | Създава в устна и в писмена форма разказ по въображение с цел да изрази творчески представи, преживявания, чувства. Спазва правилата на книжовния изговор, а в писмена форма – книжовни езикови правила. Поставя логическо ударение на подходящо място. |
Литература
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
- І. Фолклорен модел за света
- І.1. „Господ и дяволът правят света“
- І.2. „Тримата братя и златната ябълка“
- І.3. „Златното момиче“
- І.4. Фолклорен/традиционен календар
- ІІ. Различни разкази за човека и света
- ІІ. 1 „Хайдути“ (Хр. Ботев)
Годишният брой часове за изучаване на учебния предмет БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА в пети клас е от 102 до 120 часа. Разпределението на часовете между компонентите Български език и Литература, както и между модулите в компонента Български език е по преценка на преподавателите.
УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА V – VII КЛАС
КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
Обучението по география и икономика в прогимназиалния етап е насочено към овладяване на базисни знания, умения и придобиване на ключови компетентности, свързани с формиране на основите на географската култура за заобикалящото пространство на глобално и регионално ниво като част от тяхната обща култура.
Обучението по география и икономика в прогимназиалния етап, организирано за децата на българите в чужбина, е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани с изучаване на България. Учебната програма е адаптирана към проекта на учебна програма по география и икономика за VII клас (общообразователна подготовка), с цел осигуряване на условия за изучаването на учебния предмет в V-VII клас. Ключовите компетентности може да се изграждат на базата и на други тематично близки очаквани резултати по избор на учителя.
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
ТЕМИ | Компетентности като очаквани резултати от обучението |
---|---|
1.Географско положение, граници и големина | Определя географското положение, границите и големината на България. Определя значението на географското положение и границите за стопанското развитие на страната. Нанася върху контурна карта названията на изучените крайни точки и ГКПП (Русе, Видин, Калотина, Кулата, Капитан Андреево, Гюешево). |
2. Релеф и полезни изкопаеми | Познава главните черти на релефа. Познава типичните полезни изкопаеми и тяхното териториално разпределение. Определя значението на релефа и полезните изкопаеми като условие за живот и фактор за стопанска дейност. |
3. Климат и води | Обяснява факторите, които влияят върху елементите и климатичните области в България. Характеризира водите: главен вододел, отточни области, представителни реки (Искър, Янтра, Марица, Камчия, Струма, Места, Тунджа, Арда) и видовете езера (Сребърна, Варненско, Бургаско). Определя значението на климата и водите като условие за живот и фактор за стопанска дейност. |
4. Почви, растителност и животински свят. Опазване на природната среда в България | Описва особеностите на почвите, растителността и животинския свят. Определя значението на почвите, растителността и животинския свят като фактор за стопанска дейност. Представя в подходящо изображение специфичните особености от природата на България. Отговаря на географски въпрос или съставя географски текст. |
ОБЩ БРОЙ ЧАСОВЕ ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА В V-VII КЛАС – ОТ 81 ДО 102 ЧАСА.
Разпределението им в прогимназиалния етап е по преценка на учителя, в зависимост от възможностите на училището и интереса на учениците.
УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ ЗА V – VII КЛАС
КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
Съдържанието на общообразователната подготовка по история и цивилизации за прогимназиален етап представлява пълен курс по българска история – от първи свидетелства за живот по днешните български земи до началото на XXI век. Учениците получават, разширяват и задълбочават познанията си за най-значими политически, стопански, обществени и културни явления в българската история. Така се формира отношение към родното, към историческата традиция, утвърждава се съзнанието за българската идентичност като част от европейската идентичност.
В процеса на обучение се поставя началото на формиране на умения за овладяване и прилагане на специфични техники на историческото познание, включително анализ на исторически извори и оценка на дадено събитие и процес.
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
ТЕМИ | Компетентности като очаквани резултати от обучението |
---|---|
Тема 1. Въведение в историята Акценти: 1.1. Историята и нейните източници 1.2. Времето в историята | Разбира смисъла на науката история, нейното възникване (Херодот) и нейното значение. Разпознава основните видове исторически източници – материални и писмени и дава примери за тях. Преобразува години във векове. Използва линия на времето. |
Тема 2. Праистория Акценти: 2.1. Общество и всекидневен живот 2.1.1. Днешните български земи през праисторическата епоха 2.2. Културно наследство 2.2.1. Изкуство и вярвания на праисторическите хора | Посочва археологически обекти с открити следи от човешки живот в днешните български земи: пещерите Козарника и Бачо Киро; Карановската селищна могила. Описва промени в обществото с откриването на металите (Варненски некропол). Посочва характерни елементи от културата, вярванията и всекидневния живот на праисторическите хора. Разпознава паметници на праисторическото изкуство в българските земи (пещерата Магура). |
Тема 3. Древна Тракия Акценти: 3.1. Държавност 3.1.1. Древна Тракия. Царството на одрисите 3.2. Общество и всекидневен живот 3.2.1. Общество и всекидневен живот на траките 3.3. Културно наследство 3.3.1. Културно наследство на Древна Тракия 3.4. Религия 3.4.1. Религиозни вярвания на траките | Определя местоположението на Древна Тракия. Разпознава Одриското царство като пример за държавно обединение. Описва елементи от живота на траките въз основа на различни исторически източници. Описва обектите на тракийското културно наследство, включени в списъка на ЮНЕСКО (Организация на обединените нации за образование, наука и култура). Разпознава значими тракийски съкровища ( Вълчитрънско, Панагюрско, Рогозенско). Посочва примери за културни влияния между древна Елада и Древна Тракия (гръцки колонии по българското Черноморие). Търси информация чрез ИКТ по зададени показатели за археологически открития през XXI век, свързани с древните траки. Описва религиозни вярвания на траките и местата, свързани с тях. Описва образа на Орфей, представен в митологията. |
Тема 4. Древен Рим Акценти: 4.1. Държавност 4.1.1. Балканският полуостров в границите на Римската империя 4.2. Културно наследство 4.2.1. Културно наследство на римската цивилизация в българските земи 4.3. Религия | Описва разширяването на територията на Римската империя на Балканския полуостров. Обяснява причините за разделянето на Римската империя и създаването на Източната римска империя. Разпознава наследството на римската култура и строителство в българските земи. Описва характерни паметници на римската антична култура в днешните български земи (Античен театър в Пловдив, вила Армира край Ивайловград). Описва възникването и разпространението на християнството. |
ОБЩ БРОЙ ЧАСОВЕ ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ ЗА V – VII КЛАС – 102 ЧАСА.