БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА, ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА, ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ
УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
КОМПОНЕНТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
В обучението по български език в VII клас на прогимназиалния етап продължава овладяването на базисни знания, умения и отношения, предпоставка за запознаване на учениците със системата на съвременния български книжовен език и за развиване на тяхната комуникативна компетентност.
Учебната програма включва два модула: 1.български като втори език и 2. български като първи език.
В първия модул учениците овладяват прагматичния аспект на езиковите категории, като основната цел е създаване на трайни навици и умения в 4-те речеви дейности: слушане, говорене, четене и писане за ниво В1 по ОЕЕР.
Лингвистичният терминологичен апарат се овладява във втория модул.
Във връзка с развиване на социокултурните компетентности учебната програма представя теми и дейности, насочени към овладяване на умения да се извлича и да се подбира информация от медийни и от художествени текстове (на хартиен и на електронен носител) за изпълняване на комуникативни задачи.
По отношение на развиваните езикови компетентности учебната програма предлага теми и дейности, насочени към осмисляне на: особености, които имат текстовете в масовата комуникация и художествените текстове; разликата в значенията на изявителното и повелителното наклонение; преизказните глаголни форми; същността и употребата на сложното съставно изречение и на сложното смесено изречение; начините за предаване на чужда реч в текста.
В учебната програма като комуникативни компетентности се определят компетентностите на учениците да възприемат публицистични и несложни художествени текстове, да участват в разговор по проблеми, свързани с ученическото ежедневие и интереси, както и да създават различни текстове.
Темите и дейностите, основа за развиване на комуникативните компетентности в устното и в писменото общуване в VII клас, са насочени към изграждане на умения за участие в дискусия, за редактиране на текст и за създаване на следните видове текст: отговор на нравствен въпрос и анотация.
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО В КРАЯ НА КЛАСА
| ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ |
|---|
| СОЦИОКУЛТУРНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ |
| ЕЗИКОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ |
| КОМУНИКАТИВНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ |
В часовете за развиване на комуникативните компетентности в компонента БЪЛГАРСКИ ЕЗИК сe предвижда работа върху следните теми:
| теми | Компетентности като очаквани резултати от обучението |
|---|---|
| Дискусия | Ориентира се в темата на дискусията. Участва в дискусия, като организира логически и аргументирано изказванията си; умее да оспори мнение, като проявява толерантност и учтивост към събеседниците. Спазва правоговорните изисквания; съобразява интонацията и силата на гласа си с конкретната речева ситуация. Поставя логическото ударение на подходящите места. |
| Редактиране на текст | Познава и използва различни начини за редактиране на текст, за да постигне правилност и уместност на изказа. Спазва изучените книжовни езикови правила |
| Отговор на нравствен въпрос | Създава устен текст, в който тълкува, коментира, анализира същността на нравствен въпрос, за да аргументира собствена позиция във връзка с проблема. Съставя план на текста. Спазва изучените правоговорни правила. |
| Анотация | Познава същността на анотацията като вид текст. Умее да създава анотация на книга, филм, представление и др. (включително и в електронна форма). Спазва изучените книжовни езикови правила. |
Български език като втори – ниво В1
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
| ТЕМИ |
|---|
| 1. Страдателен залог |
| 2. Притежателни местоимения |
| 3. Изразяване на минало действие – минало свършено и минало неопределено време |
| 4. Относителни местоимения и наречия- обобщение |
Български език
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
| ТЕМИ |
|---|
| 5. Текстът в масовата комуникация |
| 6. Художествен текст |
| 7. Думата като лексикално средство в текста |
| 8. Думата в речниковия състав на българския език |
| 9. Звукови промени в думата |
| 10. Съвместна употреба на глаголни времена |
| 11. Наклонение на глагола. Преизказни глаголни форми |
| 12. Съставно сказуемо |
| 13. Обособени части в простото изречение |
| 14. Сложно съставно и сложно смесено изречение |
| 15. Пряко, непряко и полупряко предаване на чужда реч |
УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
КОМПОНЕНТ ЛИТЕРАТУРА
КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
Обучението по литература в VII клас е насочено към овладяване на диференцирани знания, умения и отношения, свързани с литературата и с изграждането на литературни и социокултурни компетентности на ученика. В сравнение с VI клас съотношението между задължителните за изучаване литературни творби от български и от чужди автори е подчертано различно. Тъй като със VII клас завършва основната образователна степен, акцентът е върху българската литература, като избраните от нея текстове водят интензивен и нерядко напрегнат диалог помежду си. С други думи, тук културното многообразие и разноречие се представя като вътрешно, в рамките на националната култура.
Очакваните резултати в областта на социокултурните компетентности са свързани с разчитането на художествените произведения като интерпретиращи от различни гледни точки норми, ценности, проблеми, конфликти, характерни и за съвременната епоха. Очакваните резултати в тази област са свързани и с отношенията автор – текст – читател, като фокусът е ориентиран към оценъчните умения на изграждащия се автономен читател.
Очакваните резултати в областта на литературните компетентности са свързани с разчитането на изображения на света и човека в различни като културен произход и жанр текстове – с обяснения на жанрово специфичната им структура и с тълкуване на езиково специфичните им послания. Литературните компетентности може да се изграждат на базата на посочените в програмата творби и на други тематично близки текстове по избор на учителя.
Очакваните резултати в областта на комуникативните компетентности са свързани с уменията за създаване и възприемане на реч както откъм смисловата й, така и откъм действената й страна, а също и с уменията за културно изразяване и творчество, за езиково посредничество и с интерактивните умения на ученика, развивани чрез обогатяване на жанровия репертоар на създаваните от учениците речеви продукти.
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО В КРАЯ НА КЛАСА
| ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ |
|---|
| СОЦИОКУЛТУРНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ |
| ЛИТЕРАТУРНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ |
| КОМУНИКАТИВНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ |
В часовете за развиване на комуникативните компетентности в компонента ЛИТЕРАТУРА се предвижда работа върху следната тема:
| тема | Компетентности като очаквани резултати от обучението |
|---|---|
| Описание на предметна обстановка в художествен текст | Създава в устна форма описание на предметна обстановка в художествен текст с цел да: изрази естетическата си представа за описваните елементи; предизвика у слушателя естетическо преживяване, подобно на породеното от непосредственото общуване с художественото описание. Спазва правилата на книжовния изговор. Поставя логическото ударение на подходящо място. |
Литература
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
| Теми | |
|---|---|
| І. Българинът във възрожденския свят | І.1. „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“ (Д. Чинтулов) І.2. „На прощаване в 1868 г.“ (Хр. Ботев) І.3. Из „Немили-недраги“ (Ив. Вазов): І, ІІ, ІІІ, V, X глава, епилог. І.4. „Една българка“ (Ив. Вазов) І.5. „Опълченците на Шипка“ (Ив. Вазов) І.6. „Българският език“ (Ив. Вазов) |
| ІІ. Човекът в обществото – норми, ценности и конфликти | ІІ.1. Из „До Чикаго и назад“ (Ал. Константинов) – (откъсът от „Вие трябва да сте били на Пловдивското изложение и знаете големия павилион?“ до „На г. Айвазияна търговията отиваше твърде зле, според думите му, но той имаше надежда да разпродаде повечко „рядкости“ в последните два месеца, септември и октомври, когато след летния сезон по- заможните американци ще посетят изложението.“); Из „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин“: „Бай Ганьо пътува“ (Ал. Константинов) ІІ.2. „Неразделни“ (Пенчо Славейков) ІІ.3. „Заточеници“ (Пейо Яворов) ІІ.4. „По жътва“ (Елин Пелин) ІІ.5. „По жицата“ (Й. Йовков) |
Годишният брой часове за изучаване на учебния предмет БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА в VII клас е от 102 до 120 часа. Разпределението на часовете между компонентите Български език и Литература, както и между модулите в компонента Български език е по преценка на преподавателите.
УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА V – VII КЛАС
КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
Обучението по география и икономика в прогимназиалния етап е насочено към овладяване на базисни знания, умения и придобиване на ключови компетентности, свързани с формиране на основите на географската култура за заобикалящото пространство на глобално и регионално ниво като част от тяхната обща култура.
Обучението по география и икономика в прогимназиалния етап, организирано за децата на българите в чужбина, е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани с изучаване на България. Учебната програма е адаптирана към проекта на учебна програма по география и икономика за VII клас (общообразователна подготовка), с цел осигуряване на условия за изучаването на учебния предмет в V-VII клас. Ключовите компетентности може да се изграждат на базата и на други тематично близки очаквани резултати по избор на учителя.
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
| теми | Компетентности като очаквани резултати от обучението |
|---|---|
| 11. Население и селища в България | Характеризира населението на България по: брой, гъстота, разпределение, етнически и религиозен състав, градско и селско население. Характеризира селищата на България – възникване и развитие, видове. Дава примери за типични проблеми на населението и селищата в България (застаряване, обезлюдяване, транспортни, екологични). |
| 12. Държавно устройство и административно-териториално деление на България | Познава формата на държавно устройство и видовете власти в България. Посочва административно-териториалните области в България. |
| 13. Стопанство на България | Познава основните етапи от развитието на стопанството на България. Обяснява природни и обществени фактори за развитие на стопанството на България. |
| 14. Основни стопански дейности в България | Характеризира съвременното стопанство по основни дейности. Коментира проблеми на стопанството в България. |
ОБЩ БРОЙ ЧАСОВЕ ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА В V-VII КЛАС – ОТ 81 ДО 102 ЧАСА.
Разпределението им в прогимназиалния етап е по преценка на учителя, в зависимост от възможностите на училището и интереса на учениците.
УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ ЗА V – VII
КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
Съдържанието на общообразователната подготовка по история и цивилизации за прогимназиален етап представлява пълен курс по българска история – от първи свидетелства за живот по днешните български земи до началото на XXI век. Учениците получават, разширяват и задълбочават познанията си за най-значими политически, стопански, обществени и културни явления в българската история. Така се формира отношение към родното, към историческата традиция, утвърждава се съзнанието за българската идентичност като част от европейската идентичност.
В процеса на обучение се поставя началото на формиране на умения за овладяване и прилагане на специфични техники на историческото познание, включително анализ на исторически извори и оценка на дадено събитие и процес.
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
| теми | Компетентности като очаквани резултати от обучението |
|---|---|
| Тема 8. Българско възраждане (XVIII – XIX в.) Акценти: 8.1. Идеи и политики 8.1.1.Новото време и българите. Първите будители: Паисий Хилендарски и Софроний Врачански 8.1.2. Движение за светска просвета и независима църква 8.1.3. Българското националноосвободително движение 8.1.4. Априлско въстание (1876 г.) 8.1.5. Руско-турска освободителна война (1877- 1878 г.) | Представя Българското възраждане като преход към Новото времe. Познава духовните процеси в българското общество. Разбира необходимостта от светска просвета и независима църква. Описва основните идеи за национално освобождение.. Представя подготовката, избухването и последиците от Априлското въстание (1876 г.). Представя причините и последиците от Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Посочва примери за идеи, свързани с конкретни исторически личности. Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически събития. Обяснява основни исторически понятия и посочва примери за тях. Търси и подбира информация чрез ИКТ по зададени показатели за исторически личности от епохата. |
| 8.2. Общество и всекидневен живот 8.2.1. Стопански и обществени промени през XVIII-XIX век | Свързва стопанските промени в българските земи с реформите в Османската империя. Представя новите социални групи в българското възрожденско общество. Описва белезите на „европеизацията“ на възрожденските българи в облеклото и интериора на домовете им въз основа на изображения. Различава традиционни и нови празници. |
| 8.3. Култура и културно наследство 8.3.1. Българската култура през Възраждането | Дава примери за промени в духовния живот на българите в резултат на европейското културно влияние. Свързва възрожденски творци с техни произведения. Разпознава характерни паметници на националната култура. |
| Тема 9. България от Освобождението до края на Втората световна война | Разбира възникването на българския национален въпрос като резултат от решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Проследява първите стъпки при възстановяването на българската държава. |
| Акценти: 9.1. Държавност и политики 9.1.1. Възникване на българския национален въпрос. Изграждане на Княжество България. 9.1.2.Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита 9.1.3.България в края на XIX – началото на XX век 9.1.4. Войни за национално обединение (1912-1918г.) 9.1.5.България в периода между двете световни войни 9.1.6.България в годините на Втората световна война | Познава основни идеи на либерали и консерватори за устройството на България. Представя устройството на Княжество България според Търновската конституция. Разграничава видовете власти и техните институции. Изброява основни права и задължения на българските граждани според Търновската конституция. Представя последиците от Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Дава примери за модернизацията и ги свързва с български държавници (Стефан Стамболов, Константин Стоилов). Обяснява значението на обявяването на Независимостта през 1908 г. Открива причини и последици от Балканските войни и Първата световна война. Дава примери за вътрешнополитически конфликти и противопоставяния през 20-те – 30-те години на ХХ век. Обяснява избора и действията на България по време на Втората световна война. Проследява с помощта на карта промените в границите на България от 1878 до 1940 г. Разбира значението на действията за спасяване на българските евреи през Втората световна война. |
| 9.2. Общество и всекидневен живот 9.2.1.Развитие на стопанството и модернизация на българското общество след Освобождението | Посочва европейските белези в бита и ежедневието на българите: облекло, храна, навици, развлечения. Посочва елементи на стопанска модернизация на България. Търси и подбира информация чрез ИКТ за модернизацията на българското общество. |
| 9.3. Култура и културно наследство 9.3.1. Българската култура след Освобождението | Свързва български творци и произведения в областта на литературата, изкуството и архитектурата с европейски културни течения. |
| Тема 10. България след Втората световна война до 1989 г. Акценти: 10.1. Държавност и политики 10.1.1. Промяна в политическата система и установяване на тоталитарно управление 10.1.2. България в Източния блок | Проследява промени, настъпили в политическото развитие на България, настъпили след Втората световна война. Познава основни характеристики на тоталитарната държава. Дава примери за нарушаване на граждански права от комунистическия режим. Дава примери за ролята на СССР във външната политика на България през втората половина на XX век. |
| 10.2. Общество и всекидневен живот 10.2.1. Икономически и обществени промени в селото и града | Обяснява стопански промени, настъпили при комунистическия режим. Посочва причините за миграции от селото към града. Разбира ролята на пропагандата сред децата и младежите. |
| 10.3. Култура и културно наследство 10.3.1. Българската култура през втората половина на XX век | Посочва приноси на България в европейското и световното културно наследство. Търси и подбира чрез ИКТ по зададени показатели информация за световноизвестни български творци. |
| Тема 11. България след 1989 г. Акценти: 11.1. Държавност и политики 11.1.1. Краят на комунистическия режим. България в обединяваща се Европа | Описва прехода към многопартийна система. Свързва видовете власти в съвременна България с институциите, които ги представляват. Изброява основни права и отговорности на гражданите според Конституцията на Република България. Разбира значението на присъединяването на България към НАТО и Европейския съюз. |
| 11.2. Общество и всекидневен живот | Дава примери за промени в ежедневието на българите. Разбира положителната роля на новите технологии. |
| 11.3. Култура и културно наследство | Дава примери за българско културно присъствие по света. Представя чрез средствата на ИКТ българи със световни постижения в различни области. |
ОБЩ БРОЙ ЧАСОВЕ ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ ЗА V – VII КЛАС – 102 ЧАСА.