ЧЕТВЪРТИ КЛАС
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
Учебният предмет български език и литература в четвърти клас има комплексен характер, който се изразява в изучаване в единство и чрез вътрешнопредметни връзки между български език и литература. В четвърти клас завършва етапът на емпиричното изучаване на езиковите норми и се поставят основите на системното изучаване на езика и на литературата в прогимназиалния образователен етап. В резултат на обучението в края на четвърти клас от ученика се очаква да притежава езикови и литературни компетентности, които са в основата на функционалната грамотност и са необходими за по-нататъшното обучение и учене през целия живот.
Учебната програма включва два модула: 1. Български език като втори; 2. Български език и литература. В първия модул учениците овладяват прагматичния аспект на езиковите категории, като основната цел е създаване на трайни навици и умения в четирите речеви дейности: слушане, говорене, четене и писане за ниво А2 .2 по Общоевропейската езикова рамка. Лингвистичният терминологичен апарат се овладява във втория модул.
Учебната програма за четвърти клас реализира основни цели на обучението по български език и литература, свързани с:
- усъвършенстване уменията на учениците да говорят и пишат книжовно, да четат и слушат с разбиране, да общуват резултатно;
- задълбочаване на знанията за строежа на езика и езиковите и речевите единици, за някои правоговорни, правописни, пунктуационни и граматически норми;
- усъвършенстване уменията за четене, възприемане и интерпретация на кратки по обем и достъпни като съдържание значими произведения от българската и световната класика в литературата и фолклора за деца;
- обогатяване на знания, умения и отношения, свързани с нравствени и естетически ценности;
- усъвършенстване на комуникативноречевите умения за създаване на собствен текст;
- развитие на личностните качества, познавателните интереси и творческите способности на четвъртокласниците.
Учебното съдържание, определено с учебната програма за четвърти клас, включва знания от различни дялове на езика – фонетика, морфология, синтаксис, лексикология и лексикография, като поставя акцент върху звуковете (твърди и меки съгласни звукове и фонетичните им промени в потока на речта, особеностите на правописа и правоговора на гласните и съгласните звукове в различни фонетични позиции), частитe на речта (числително име, определителен член, прилагателно име, притежателно местоимение, вид на глагола, време на глагола – сегашно, минало и бъдеще), видовете изречения по състав (просто и сложно), частите на простото изречение (сказуемо), редактирането.
Знанията за литературата се отнасят до: определени жанрови проявления от литературата и фолклора за деца (легенда), някои фигури на речта (олицетворение), видове текст (диалог, монолог), автор на литературно произведение. Продължава усъвършенстването на читателската, литературната и езиковата култура, както и на уменията за учене.
Определени са тематични кръгове (България, българският народ и българският език, приятелството, знанието, културното многообразие и нравствените добродетели), чрез които се ориентира изборът на произведения за постигане целите на литературното обучение. Както и в предходните класове, въвеждането на нови понятия в четвърти клас се осъществява на емпирико-описателно равнище с опора на сетивния опит и с приоритет на практически значимото знание.
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО В КРАЯ НА ЧЕТВЪРТИ КЛАС
| Области на компетентност | Знания, умения и отношения |
|---|---|
| Езикови компетентности | • Разбира връзката между книжовен изговор и правопис на звуковете. • Познава отношенията между звуковете като градивни единици на думата. • Образува сложни думи. • Употребява числителни имена като части на речта – бройни и редни. • Определя време на глагола (сегашно, бъдеще, минало). • Степенува прилагателните имена. • Употребява правилно и уместно частите на речта. • Прави справка в тълковен речник за значението на определена дума. • Разпознава в речта думи с противоположно значение (антоними). • Разпознава сказуемото като основа на изречение. • Разграничава простите изречения в състава на сложното по броя на сказуемите. • Отделя със запетая простите изречения в състава на сложното изречение. |
| Комуникативноречева компетентност | Слушане • Разбира общия смисъл на разговор. • Разбира диалог във филм, когато има визуален контекст. • Различава промяната в тема на дискусия, ако се говори бавно и ясно. Четене • Разбира важната информация в написан текст. • Разбира връзката между темата и заглавието на текста. • Извлича информация за езикови и литературни факти от различни текстове. Говорене • Описва всекидневни събития у дома или в училище. • Изказва мнение за ситуация или събитие. • Разказва преживени случки. • Преразказва сбито съдържанието на художествен/нехудожествен повествователен текст. Писане • Описва често срещани предмети или познати места. • Описва събитие от ежедневието или лично преживяване. • Съчинява текст: в отговор на въпрос по съдържанието на изучавано литературно или фолклорно произведение; по аналогия, по картина от художник. • Редактира свой и чужд текст. |
| Литературни компетентности | • Открива диалог и монолог в художествен текст. • Познава легендата като фолклорен и литературен вид. • Открива взаимовръзката между епизодите в развитието на действието в изучавано произведение. • Ориентира се в мотивите за поведение на героите. • Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдържанието на художествен и нехудожествен текст. • Открива олицетворение в художествен текст. • Познава съдържанието на значими произведения на класиката и съвременната литература за деца и на фолклора, включени в учебното съдържание. • Изгражда си представа за автора чрез негови значими произведения. • Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои, епизоди, картини. |
| Социокултурни компетентности | • Открива белези на културната различност в изучавани литературни произведения. • Съставя писмен текст с помощта на словесна или визуална опора във връзка с изучавано литературно или фолклорно произведение |
Български език като втори – ниво А2.2
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
| Теми | Компетентности като очаквани резултати от обучението |
|---|---|
| Вид на глагола – видови двойки, значение и употреба | • Ориентира се във вида на глагола, разпознава видовите двойки. • Разбира значението на свършен и несвършен вид на глагола. • Употребява уместно свършен и несвършен вид на глагола. |
| Бъдеще време на глагола | • Образува формите за бъдеще време в положителна, отрицателна и въпросителна форма. • Употребява правилно бъдеще време. • Осмисля приликите/разликите във формите и употребата на бъдеще време в българския език и езика на съответната страна. |
| Притежателни местоимения – кратки форми | • Познава кратките форми на притежателните местоимения. • Познава правилата за членуване на съществителните имена, употребени съвместно с кратките притежателни местоимения (книгата ми, млякото му, не: книга ми, мляко му) |
| Глаголни конструкции с да (модални глаголи) – искам да играя, мога да чета, обичам да пътувам, трябва да уча | • Може да образува да-конструкции. • Използва уместно да-конструкции. • Осмисля приликите/разликите във формите и употребата на да-конструкциите в българския език и подобни форми в езика на съответната страна. |
| Минало свършено време на глаголите ходя, говоря, работя, нося, слушам, гледам, обядвам, вечерям | • Образува минало свършено време на глаголите ходя, говоря, работя, нося, слушам, гледам, обядвам, вечерям. • Употребява уместно минало свършено време. • Осмисля приликите/разликите във формите и употребата на минало свършено време в българския език и подобни форми в езика на съответната страна. |
Български език и литература
| ТЕМИ | |
|---|---|
| Изговор и правопис на звукове и думи в българския език | • Разграничава твърди и меки съгласни звукове. • Познава начини за отбелязване на меки съгласни звукове. • Отбелязва мекост пред о, пред у, пред а. • Изговаря книжовно меки съгласни. • Изговаря книжовно думите без ударение. • Пише отделно думите без свое ударение (кратки местоименни форми, частици, предлози, съюзи). |
| Словообразуване | • Познава сложните думи като образувани от два корена. • Образува сложни думи по различни начини. • Използва сложни думи в речта си. • Пише правилно сложни думи. |
| Части на речта | • Разпознава пълен и кратък член на съществителното име от м. р., ед. ч. чрез проверка с личното местоимение той (разширява знанията си) • Познава значението на частиците за образуване на сравнителна и превъзходна степен на прилагателни имена (затвърждава знанията си) • Пише правилно степенуваните прилагателни имена. • Употребява правилно числителните имена – бройни и редни (задълбочава знанията си) • Пише правилно числителните имена • Разграничава правилно глаголите в първо, второ и трето лице, единствено и множествено число (разширява знанията си). • Прави разлика между изговора и правописа на окончанията -а, -ат, -я, -ят на глаголите за сегашно време. • Определя сегашно, бъдеще и минало време на глагола. • Употребява правилно формите на глаголите с окончание -а, -я или -м в първо лице единствено число. • Открива примери за съвместната употреба на различните глаголни времена – сегашно, минало, бъдеще. • Употребява правилно сегашно, бъдеще и минало време на глагола. • Употребява правилно частите на речта. |
| Думи с противоположно значение | • Познава антонимите като думи с противоположно значение. • Определя значението на антонимите в езиковия контекст. • Разпознава антонимни отношения между думи. • Разграничава синоними от антоними. • Употребява уместно в речта си антоними. • Прави справка за речниковото значение на думи в тълковен речник (включително и електронен). |
| Изреченията по състав | • Разпознава сказуемото като основа на изречението. • Познава простото изречение като вид изречение по състав. • Ориентира се за простото изречение в състава на сложно по броя на сказуемите. • Разграничава съюзно и безсъюзно свързване на прости изречения в сложно. • Прилага пунктуационни правила за отделяне на простите изречения в състава на сложното. • Преобразува простите изречения в сложни и обратно. • Разпознава графически пряка от непряка реч. • Преобразува пряка в непряка реч. |
| Текст и общуване | • Прави изказване по зададена тема, като се ориентира в комуникативноречевата ситуация. • Прави устен преразказ на текст, като предава накратко и последователно съдържанието му. • Разказва устно по картина от художник. • Отговаря писмено на поставен въпрос към художествен или нехудожествен текст като посочва аргументи от текста. • Съчинява текст по аналогия и по словесна опора (две думи). • Прилага различни начини за поправка (редактиране) на текст – чрез заместване, добавяне, съкращаване, разместване. • Употребява правилно букви и цифри при писане на кратки електронни съобщения и писма. |
Литература
| ТЕМИ | |
|---|---|
| Литературно обучение | |
| Литературни и фолклорни текстове | •Разпознава диалог и монолог в художествен текст. • Открива причините за поведението на героите в литературния текст. • Разпознава легендата като жанр. |
| Особености на художествено произведение | • Открива взаимовръзката между епизодите в развитието на действието в изучавано произведение. • Разграничава автора на литературно произведение от неговия герой. • Познава съдържанието на значими произведения на класиката и съвременната литература за деца и на фолклора, посветени на България, българския народ и българския език, приятелството, знанието. • Сравнява случки и герои в литературни и/или фолклорни произведения. • Открива олицетворение в художествен текст. |
| Културна осъзнатост | • Познава произведения от детската литература, свързана с културното многообразие и нравствените добродетели на българския народ. • Открива основни белези на националната си идентичност в самостоятелно прочетени художествени произведения. • Изразява предпочитания към автори и заглавия на литературни и фолклорни произведения. |
Годишният брой часове за изучаване на учебния предмет БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА в IV клас е от 108 до 120 часа. Разпределението на часовете между компонентите Български език и Литература, както и разпределението на часовете за обучение по Български език като втори е по преценка на преподавателите.